Expo World

Целият свят в едно изложение

Норвежки щанд на фестивала „Вкусовете на Европа“

Акавит и прочутата сьомга за ценителите на изтънчената кухня

1.file-1

На щанда на норвежкия щанд беше особено оживено. Хората искаха да опитат норвежки рибни специалитети и прочутият норвежки акевит, произвеждан от картофи и отлежавал в дъбови бъчви, обиколили екватора. Аквавит за мнозина норвежци е коледна напитка, след която си допиват с бира. Аквавит (акевит) – е силна алкохолна напитка от картофи и ким; изнася се, също както  и сьомгата. Има няколко вида аквавит, но най-много се цени този, който е пресякъл Екватора два пъти. На етикетите му има специален печат, който се вижда през стъклото на бутилката. Аквавит се сервира в специални чаши от норвежки кристал с високо столче.

На 24 септември от 11.00 до 13.00 часа своите умения в норвежката кухня  показа Иван Звездев, а на 28 септември от 19.00 часа ще се насладите на норвежки джаз в изпълнение на български музиканти.

Норвежката програма на фестивала се осъществява със съдействието на Norwegian Seafood Council, Marine Harvest и Иновация Норвегия.

В Норвегия сьомгата е на особена почит. ук тя е най-добрата в света. Среща се във всички оттенъци на червения цвят – от бледо розово, до кърваво-червено. Цветът зависи не само от вида на рибата, но и от начина на приготвяне. Тя се предлага сурова, осолена, маринована, пушена, варена, пържена, приготвена на пара, печена.

В Норвегия тя не е била деликатес, а средство за утоляване на глада, толкова разпространено, че в началото на ХХ век сезонните работници включвали в договорите си клауза, според която работодателят нямал право да ги храни със сьомга по-често от два пъти седмично.

Международната търговия и туризмът научили норвежците да ценят червената си риба. Те вложили доста средства и усилия за по-атрактивното й предлагане (филетата, които се продават на баснословни цени, се почистват от костите ръчно с пинсети). 

В продължение на столетия средностатистическият норвежец се е хранил с риба, месо, хляб, мляко, масло и сирене, картофи и херинга. Традициите на т.нар. континентална кухня навлезли в градовете през ХIХ и ХХ в., когато започнали да се използват за готвене вино, подправки и нови продукти.

 

Съвременната норвежка кухня представлява смес от ловджийски ястия с риба и дивеч, обикновенна фермерска храна и континентални традиционни ястия.

 

От месата най-разпространено е овнешкото. От него се приготвя задушено месо със зеле и варени картофи, пушено бутче (феналор) и коледното ястие ‘Пинекьот’ (агнешки ребърца). В горите има достатъчно дивеч – яребици, елени, лосове и др. Еленовото месо се яде само на празници и в ресторанти, тъй като приготвянето му е много трудоемко и изисква специални умения.

 

В Норвегия живее народността саами, които отглеждат елени. Техни традиционни ястия са варени и пушени месо и шкембе, език с бульон, финибиф, приготвен от тънки резенчета еленово месо, задушени със сметана и козе сирене. Месо от лос се консумира предимно в семействата на ловците, тъй като в търговската мрежа цената му е доста висока.

 

Оризът в Норвегия е известен отдавна, но поради високата му в миналото цена, се е смятал за деликатес. От ориз се приготвя много вкусен десерт – оризов крем, който се сервира на големи празници.

 

Един от любимите десерти на норвежците е с романтичното име ‘девойка с воал’. Приготвя се много бързо – върху ред пюре от ябълки (разбити с миксер печени и обелени ябълки) се наръсват натрошени маслени бисквити, отгоре се слага бита сметана, пюре от ябълки, бисквити… и така, докато свършат съставките. Ако десерта се сложи във фризер, става сладоледена торта.

 

Норвежката бира има хилядолетна история. Викингите са пиели домашно пиво – мунгот, силен биер и празничен миед, направен от хмел, вода и подсладени подправки. Твърдият алкохол дошъл в Норвегия през XVI в. и дълго се е смятал за лекарство, тъй като в него са се накисвали различни билки.