Според национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено през януари и февруари 2015 г. сред 1026 български граждани, здравеопазването трайно се определя като една от най-проблемните сфери в страната.

 Общественото мнение се консолидира около следните важни позиции, очертаващи най-важните проблеми в сектора:  

• Доминиращо негативна оценка за качеството на здравните услуги: 66% от хората смятат, че трябва да получават по-добра здравна грижа за равнището на плащаните осигуровки.
• Възприемане на болничната помощ и НЗОК като най-проблемни звена в системата на здравеопазване: две трети от пълнолетните жители на страната са на мнение, че това са местата, които „източват“ най-голяма част от финансовия ресурс в здравеопазването.
• Оценка за необходимост от засилване на контрола върху доплащането от пациентите за болнично лечение, хоспитализациите, търговете за медицински материали и лекарства, отпускането на направления.

   

  Нагласи към потенциални мерки в здравеопазването

   

  Предвид посочените по-горе проблемни пунктове, българското общество декларира силна подкрепа за мерки по засилване на контрола и защитата на пациентите. В същото време подкрепата за мерките, свързани с повече финансова ангажираност на пациентите, е по-умерена:

• 78% изразяват предпочитание всяко ефективно скъпоструващо лекарствено лечение да се поема изцяло от бюджета на НЗОК. Подкрепата за подобна инициатива също е изключително висока сред всички социални слоеве, независимо от техния статус.
• Две трети подкрепят идеята за въвеждане на минимален пакет на спешна помощ за здравно неосигурените пациенти. Тя отново получава одобрението на мнозинството български граждани с едно важно изключение – представителите на ромския етнос. При среден дял от 16% противници на въвеждането на минимален пакет спешна помощ за неосигурени, сред ромите те достигат 27%.
• Абсолютна обществена подкрепа среща създаването на социален здравен фонд за деца, пенсионери и социално слаби

   

 

 

На общо, декларативно равнище, всеки втори пълнолетен гражданин заявява, че е склонен да заплаща допълнителна здравна осигуровка. Сред тях отново се открояват хората в по-добър социален и материален статус – жители на големите градове, икономически активните поколения, високо образовани и с по-високи от средните за страната доходи.

 

Въпреки високото общо равнище на одобрение за допълнителното здравно осигуряване, липсва консолидиращ мнозинството фактор, който да мотивира по-активното доброволно включване. Най-силно влияние оказват свързаните с по-ниска цена на лечение потенциални ползи – безплатно болнично лечение и липса на доплащане за лечение.