Всеки носи дълбоко в душата си една вяра към  Господ Бог,  която го крепи, вдъхва му сили и надежда.  Може би тази сила черпим, когато запалим свещица и отправяме взор с упование  към прекрасните икони, които са навсякъде – във всеки храм, манастир, параклис в нашата красива страна. 

Религиозният туризъм в последните години набира сили и все нови и нови почитатели. Кой храм да посетим, на кой празник, какво послание носи той? Може би тези и много други въпроси си задаваме, когато поемаме към един или друг манастир. Това е въпросът  Кой знае?

“Всичко, което ни се случва, или не се случва, има свой смисъл, точно място, точно време и причина”, казва презвитера Зоя Димитрова – богослов, педагог и доброволец – преподавател в  църковното училище за възрастни при столичния храм Свети Дух в квартал Надежда.

Основано през 1999 г. с личното благословение на вече покойния Български Патриарх и Софийски митрополит Максим, църковното училище в храм СВЕТИ ДУХ вече 16 години провежда своята духовно –просветна и катехизаторска дейност. Обучава енориашите на храма, както и енориаши от други енории, в истините на Православната вяра, а до сега през училището са преминали повече от 400 души. Обучението представлява симбиоза от ежемесечни беседи в храма и поклоннически пътувания до православни светини в България и съседните Балкански страни. Като катехизатор презвитера Зоя използва и средствата на киното. Димитрова  е автор и режисьор на 34 документални филми с православна тематика – сред тях са поредицата „Новите Възрожденци”, а най-новия й филм е посветен на Архиепископ Серафим Соболев – Софийския чудотворец.               

И така, на 25 април се събрахме пред храм „Свети Дух” за да  пътуваме към Лопушанския манастир. На поклонение, както казва презвитера Зоя.  

Преди автобусът да потегли, енорийският свещеник протойерей Христо Димитров се помоли Богу пътуването ни да мине леко, успешно, да се върнем заредени с много сила и спокойствие в душите. 

Когато пристигнахме в Лопушанския манастир, игуменът архимандрит Христодул  извършваше тайнството Кръщение над малко дете. Какво по-хубаво нещо може да посрещне човек в тази света обител. Красивата природа разцъфваше за нов живот. Кристалният въздух, слънцето, спокойствието, всичко беше наистина прекрасно.

Преди две години, на 28 декември 2013 г. Мария от София се обажда на игумена на манастира, тогава епископ Сионий. Молела го по телефона да изкопаят безценното имане от точно определено място в църквата. Описанието било точно – на метър и половина височина в храма, до свода на прозореца вляво. Жената дори не е посещавала манастира, а и се е явил храмът с прозореца.

 И чудото станало – след няколко удара се  чуло кънтене и се открил отвор в ниша, а в него скътана икона на Света Богородица с младенеца, увита в старинен месал, проядена от молци и мухъл, но самата тя запазена и напълно цяла. По един чудесен начин Бог е запазил иконата в пепелището на манастира цели 150 години. При започване на изкопните работи за манастирския храм, архимандрит Дионисий и работниците откриват иконата и за да не попадне тя в ръцете на турците, игуменът нарежда да бъде зазидана.Тъй като скоропостижно умира, той не успява да предаде тази тайна на другите монаси. Така иконата престоява зазидана до наши дни.

Иконата е много интересна с това, че има сребърен обков, което говори, че е почитана. Когато някой човек получи изцеление свише, има такава практика да направи  сребърен или златен обков, казва епископ Сионий.

За историята на манастира, за неговите традиции, за празниците и най –вече за хората, които са го градили през годините, ни разказа настоящия игумен – архимандрит Христодул.

Лопушанският манастир е разположен в чипровския дял на Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне, и Георги Дамяново до 1958 г. село Лопушна.

Манастирът впечатлява със своя градеж, пророции, ярхитектура, каменни пластики и украса.  Храмът носи името на св.Йоан Предтеча, а храмовия  празник се чества на 7 януари.

Лопушанският манастир датира от времето на първото българско царство, около 900-950 г. Точната дата на основаването му не може да бъде доказана с документи, тъй като по време на Чипровското въстание манастирът е опожарен и разрушен изцяло, унищожена е летописната книга на манастира. Цели 15 г.след това тук е царяла пустош, не е имало кой да погребе костите на въстаниците. Една част от населението  избягала в Банат, други са отведени в робство.

През 1850 г. Димитър Тончов от Берковица след като получава голямо наследство от родителите си приема монашество и влага всичките си пари във възстановяването на манастира и изграждането на църква. Закупува от султана правото да построи църква по-висока от джамия. Вече като архимандрит Дионисий, Димитър Тончов става и първият игумен на Лопушанския манастир след опожаряването му през 1688 г.

В периода 1850-1853г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи – Славинската.

През Възраждането в Лопушанския манастир е действало килийно училище, а обителта е била средище на национално-освободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част романа си „Под Игото“.

През 1989г. Лопушанския манастир е реконструиран, след като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Лопушанският манастир е действащ и обитаван от монашеско братство. Комплексът се състои от храм, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

По архитектура Лопушанската храм наподобява този на Рилския манастир и е дело на майстор Лило. Представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса („Св. Св. Козма и Дамян“ и „Св. Йоан Кръстител“). Има три централни купола и два над страничните параклиси, всичките разположени върху високи осемстенни барабани.

И едно от чудесата на този прекрасен манастир.

Където и да застанете пред иконата на Иисус Христос на средния проскинитарий той ви гледа, дори ако се движите.

Храмът притежава едни от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България. Филигранната му изработка е дело на майстора Стойчо Фандъков от Самоковската школа. Настоящият кмет на София Йорданка Фандъкова е потомък на този именит род. Иконостасът е изработен от орех, който не е загубил своя естествен цвят.

Манастирът е любимо място за почивка на Иван Вазов и тук той създава части от Под игото. В своите дневници народният поет отбелязва, че идеята за написването на романа се е зародила именно тук.

Дървото на входа на църквата е секвоя – гигантея. Посадено е през 1937 г. в чест на раждането на Симеон Сакскобурготски.

 Жилищното крило в Лопушанския манастир е решено напълно в духа на съвременната манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашески килии и още гостни стаи. В двора на манастира може да се види и строената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура. Интересни места за посещения в района:

На 18 км От Лопушанския манастир се намира известният килимарски център в гр. Чипровци. В района има отлични възможности за риболов.

За любителите на планината има и туристически маршрут:  с. Георги Дамяново – Лопуошански манастир.
Хижите, които могат да ви приютят наблизо са  х. Копрен, х. Ком, т.сп. “ Монтана“, х. Козлодуйски бряг.

 

Мариета Колева