Expo World

Целият свят в едно изложение

“Златен грозд” събира любителите на виното в Мелник

Атрактивни винени турове привличат наши и чужди туристи

В най-студените дни от годината, когато виното сгрява кръвта и събужда блясъка в очите в най-малкия рад на страната ще се проведе най-младият и самобитен фестивал -– „Златен грозд”. На 11 и 12 февруари в Мелник ще се лее вино като из ведро.  Организаторите очаквввааат гости от 10 държави, сред кото Франция  Непал, Филипините, Латвия, Виетнам, Мексико, Португалия Холандия, Испания, Австрия. В двата дни на фестивала ще се вият кръшни хора и македонски песни, а любителите на вино ще се веселят и ще пийват вино от  „Леопард трейдинг”, „Синтика”, ЕТ „Любомир Ливанкин” с монастирско вино, „Логодаш” и изба „При Шестака” и много други български винари.

Както се казва в българските народни приказки – веселбата ще продължи 3 дни и нощи. Най-малкият български град Мелник всяка година  събира както туристи от страната, така и от Гърция, Македония и Чехия. Една от причините за наплива на посетители е прочутото мелнишко вино, което гостите на фестивала с удоволствие дегустират.  Местните жители обичат да се хвалят, че  дори самият Уинстън Чърчил е пил от тяхното вино.

История на мелнишкото вино отива далеч в миналото. Винарните къщи на Мелник са известни извън България, и това не е случайно, защото тук винопроизводството се развива от стотици години и тайните му са предавани от поколение на поколение.

 

Най-популярните места за дегустация в Мелник са Кордопулова къща и изба за дегустация „При Шестака“. Кордопуловата къща разполага със собственна изба и 150-метровият подземен тунел за съхранение на вино, който е издълбан в скалата и може да побере до 300 тона вино. В тунела има специални канали и вентилационни системи за правилното съхранение на вино. Туристите могат да се спуснат в лабиринтите и да видят с очите си най-голямата бъчва, която може да побере 12,5 тона вино. Там също можете да опитате и да закупите прочутото мелнишко вино.

Другата изба за дегустация е на семейство Манолеви (Шестаците), които имат 120 годишна история в града и във винопроизводството. „Шестаците“ ги наричат, защото прадядото Илия е имал шест пръста на дясната ръка, а сега Митко Шестака също има шест пръста, но на лявата ръка. В избата се предлага червено сухо и полусухо вино от Широка мелнишка лоза и бяло сухо букет от 6-7 сорта бяло българско грозде. Виното е напълно натурално (без консерванти) и е произведено по традиционни рецепти на техния род. Работно време на избата: от 9:00 ч до тъмно.

Освен тези две забележителни винарни къщи в Мелник почти на всяка крачка може да срещнете винна дегустация или механа, където предлагат традиционни местни гозби и мелнишко вино. Така че градът определенно е един от задължителни места за посещаване за истински ценители на българско вино.

Мелник е основан още през Първи век преди новата ера от тракийското племе Медите. До Балканската война І 1912г., тук са живяли между 14-25 хил. души. Имало е игърци, и турци, и Евреи. Църквите и параклисите са били 72 – от тях са останали 5, а само 3 са действащи. Имало е 4 манастира – днес нито един не действащ. От 1800 къщи са оцелели…160.

Мелник  бил оживен търговски център, разположен на международен път. Днес жителите на града – архитектурен резерват, са едва 200. А някога момите – дъщери на видните търговци на вино, които продавали с мехове мелнишки еликсир във Венеция, Генуа, Кавала, Барселона, Лондон и Париж, поръчвали изисканите си тоалети от френските модни къщи и по журнали.

Мелник носи името си от славянското Мел, което означава сипеи, пясъчник, пясък. Градът с малките калдаръмени улички стигал до горе, до сипеите. Най-голямата улица в центъра е успоредна на изкуствено прокопаната река, която събира водите от сипеите и днес. Отстрани са богаташките къщи със занаятчийски центрове и магазини в приземните етажи. Точно 100 са националните туристически обекта в старинния и вечен град.

КОРДОПУЛОВАТА КЪЩА – един от символите на Мелник, е строена през 1754г. Жилищната част е разположена върху 300 кв.м. Само гостната – най-голямата стая в дома на именития търговец на вино Манол Кордопулов, е с 24 прозореца и огрявана от слънцето през целия ден. Таванът е изваян от Дебърски майстори. На вградените гардероби е изографисана мелнишката лоза. В дясно има тайник, който води горе, на лятната тераса. Това е място, специално изградено за близкия приятел на родолюбивия търговец  Яне Сандански. От тук революционерът и бунтар е бягал в планината. Заради  Яне Сандански турците обсаждали къщата много често. Спалнята й е с оригинална камина стил барок, с прозорци и витражи. Зимната градина е затворена с ниши, в които се палели огньове, за да се опазят внесените от чужбина топлолюбиви растения. След стръмните стълби към лятната градина са разположени слънчевият часовник и геранът, дълбок 57м., който е водохранилището на този импозантен дом. Има и зала за танци. На специален, луксозен за времето си миндер, се настанявал оркестърът.

А кой е собственикът – Манол Кордопулов? Това е последният представител на рода Кордопулови. Той няма деца, има само сродници в Гърция. Къщата, която някои наричат Цънцаровата, е наследена от слугите на търговеца Агница и Георги Цънцарови. Георги бил бъчвар, грижел се за бъчвите и виното на проспериращия търговец. Агница била икономка. Техни наследници са племенниците им  Паспалеви, които са собственици на дома – частен музей днес.

БОЛЯРСКАТА КЪЩА  е с часовникова кула от 13-ти век. Оставена е безстопанствена столетия наред. Устояла е на земетресението от 1904г. Днес има идея да бъде реставрирана.

ПАШОВАТА КЪЩА, която вече се руши е бивш исторически музей.

УЗУНОВАТА КЪЩА е до Конака, бившия затвор.

Възходът на Мелник започва през 13-ти век, а упадъкът – през 1912г. Две са основните причини да се превърне в най-малкия град на България. Първата – междусъюзническата война от 1912-1913г. До тогава международният път минавал от тук, хората живеели в сговор и мир. Но турците тръгнали да колят и да бесят, прогонили хиляди българи от родните им гнезда. Преместили се на юг към Свети Врач ( сега град Сандански ). Близо две трети се изселили по поречието на река Струма, в Мелник останали малцина. Втората – между 1920-1922г. вилнее филоксерата, болестта по лозята. Тя унищожава насажденията и поминъка на хората, виното. Легендата разказва, че тук по това време идва англичанин, който внася заразата. Казвал, че иска да създава лозови масиви. С бастунчето си почуквал от врата на врата. И там, където се спирал, лозята загинали. Но мелнишкото вино – някога текло от гайди в процъфтяващите центрове на Европа, тече и днес и напомня за славата на еликсира в България.

Моника Тончева