Expo World

Целият свят в едно изложение

TastyCheeseTour в подкрепа на родния производител

Да усетим силата на българската храна и природа

17361649_10210974802598853_6715595776552751220_n

Никога не бях ходила в мандра. Никога не се бях замисляла как се правят сиренето, кашкавалът, киселото мляко. Единственото, което знаех, бяха няколко имена на производители на млечни продукти, за които някой ми беше казал, че предлагат качествени продукти. Тях и купувах и не се интересувах повече какви други производители има у нас. Затова когато ми предложиха да участвам в пилотно пътуване по европейски проект TastyCheeseTour, изпълняван от Персонал Консулт – Г. Попов,за популяризиране на производството на дребни производители на млечни продукти не се замислих много много и приех с интерес. Оказа се, че ще посетим мандра „Земенея“, намираща се в някакво малко градче – Земен, разположено от двете страни на река Струма, на юг от София, някъде след Перник.

Това пътуване ме привлече по няколко причини. Първо, обичам да пътувам както у нас, така и по света. Второ, винаги съм смятала, че българският бизнес не получава необходимата подкрепа от държавата, че производителите са ощетени от мародерството на търговците и административните тежести от страна на държавата и поради това винаги подкрепям с ентусиазъм всякакви инициативи, насочени към облекчаване и популяризиране на дейността на малкия и на средния бизнес. Трето, да отида в мандра ми се стори доста приключенско начинание, защото нищо не си представях като чуех думата мандра. Единствената ми асоциация беше поляна с крави и някаква схлупена постройка. Нищо друго, нито овце, нито кози дори. Четвърто, посещението в тази мандра беше свързано с посещение на манастир – на Земенския манастир, а манастирите винаги са ме привличали. Както със светостта на мястото, така и с историческата и културната си ценност.

 

Тръгнахме от София не много рано сутринта с автобус и добро настроение. Така че не усетих кога стигнахме до малкото градче Земен. Посетихме манастира, който се оказа един от най-старите в България, със запазени стенописи от 11 век и след това се отправихме към крайната цел на нашето пътуване – мандра . Най-неочаквано, се оказа, че тя е разположена в самия център на градчето.

Посрещна ни собственикът на мандрата, възкачил се на платформата пред мандрата и застанал до някакво устройство за приемане на млякото от цистерните, с които го докарват, и транспортирането му във вътрешността на мандрата за обработка. И този ентусиазиран производител започна да ни обяснява процеса на производство. Разбира се на първо място ни разясни проблема с поддържането на чистотата, мерките, които се взимат за избягване и на минимално замърсяване на процеса, как се почистват самите тръби и контейнери, където се обработва и съхраняват млякото и готовите продукти. Разбира се във вътрешността на цеха не бяхме допуснати, а само в неговото предверие.  Също така ни запознаха в разликите в технологията ри производство на кашкавал и сирена. От време на време се появяваха един или двама от работещите в мандрата – все хора, облечени в чисти бели одежди, засмяни и приветливи.

 

След като изслушахме обясненията на собственика и надникнахме в производственото помещение, ни поведоха към залата за гости. И там беше голямата изненада. На голяма маса в центъра на залата, ни очакваха сервирани големи чинии, отрупани с продуктите на мандрата. Големи парчета кашкавали, сирена, баници, кифли, кани с айрян, купички с кисело мляко, всичко това ни викаше, подканяше, крещеше – хапни, опитай, вкусно съм, хубаво съм! Оказа се също, че в тази мандра се произвежда и една много полезна напитка, мисля, че е руска по произход – така наречения кефир. Знаех от дъщеря ми, че е много полезно това нещо за стомаха, за храносмилателната система и пр. И реших да го опитам. Оказа се, че тази мандра е единственият производител на кефир в България.

 Смятам, че има много голяма полза от проекти, насочени към запознаване на хората с производството на малки, но амбициозни да предлагат изделия на високо ниво фермери и производители. Защото е важно да се подкрепят именно малките семейни производства, които иначе не получават почти никаква подкрепа от държавата и трябва да се борят сами за завоюване на мястото си на пазара.

Валя Попова