Expo World

Целият свят в едно изложение

Лафчиевата къща – къщата без пирони

Дряново предлага на своите гости много интересни места, съхранили бита и традициите на българина от години

Лафчиевата къща е единствената запазена триетажна жилищна сграда в традиционен стил от периода на българското Възраждане. Тя е построена около началото на четиридесетте години на XIX век и е известна с това, че при изграждането й не е използван нито един пирон или метална скоба. Всички сглобки са издялани от дърво. Намира се на централната улица на Дряново – един от цветущите през Възраждането български градове и е обявена за паметник на културата с национално значение, пише Север.бг.

Майсторът, който построил Лафчиевата къща, е Кольо Гайнарджията. Неговата технология без аналог й спечелва прозвището „къщата без пирони”. Всъщност, малко известен факт е, че тя не е едно жилище, а архитектурен комплекс, съставен от две къщи – близнаци – Лафчиевата и Перевата, които чрез покрива и фасадата си са свързани в цялостна композиция.

Както е характерно за възрожденското ни строителство, при Лафчиевата къща всеки от етажите е еркерно наддаден над долния. Приземният кат е отреден за стопанска дейност – на него има дюкяни, складове и мазета. Откъм вътрешния двор къщата изглежда съвсем различно в сравнение с фасадата си. Тя е двуетажна, каменна и варосана, с галерия и високи, четириъгълно издялани дървени колони, поддържащи стряхата.

За да разшири поне визуално обема на затворения между високи зидове терен и да го обедини с жилищната сграда, майстор Кольо Гайнарджията обособил по многофункционален начин преходното към двора пространство. Лафчиевата къща (а да не забравяме и долепената до нея Перева) впечатлява както с прецизната обработка и елегантно използване на дървото в интериора, така и с перфектната зидария, която по онова време била характерна за дряновските строители.

Планът на къщата показва склонността на тогавашните майстори към находчиви и разчупени решения на плана. Вратите са засводени, а стенните долапи впечатляват с изчистените си линии и класически пропорции. Специфична за Лафчиевата къща (за разлика от „връстниците” й от Трявна например) е оскъдността на украсата – малки стилизирани розетки разнообразяват вратичките на част от долапите, а на тавана на гостната стая е дърворезбовано характерното за периода „слънце”.

Очевидно е, че майстор Кольо Гайнарджията не се увлича по характерната с пищността и разточителността си възрожденска резба от богатите градове на Предбалкана. Той предпочита строгата форма, правите линии и умело използва естествените багри на различните видове дърво. Неговото внимание е съсредоточено върху изящното комбиниране на светло с тъмно, гладко с резбовано…

Вътрешността на Лафчиевата къща е оформена с мебели и предмети на бита, които съчетават местното занаятчийско производство със западноевропейския внос, особено модерен в онази епоха. В наши дни тук е разположена музейната експозиция „Градски бит от края на XIX и началото на ХХ век”, която представя живота, занаятите, тъканите и облеклото, характерни за заможните българи от онзи период. На приземния етаж в Лафчиевата къща в момента е създадено малко фотографско студио (ретро фотоателие), в което туристите и жителите на Дряново могат да се снимат, облечени в традиционна за този край носия и да си направят снимки за спомен.