Земенската община обхваща югозападната част на  Пернишка област. В границите й изцяло влиза планината Рудини, част от планината Ерулска, Треклянска, Земенска, Конявска. Тук се намират и живописните котловини Дивлянска и Земенска.

Основна забележителност на общината са старинните манастири – “Свети Йоан Богослов”, край Пещера – “Св.Никола”, в района на Жабляно – “Св.Йоан Предтеча”, и по-новите: Горноврабчански – “Св.Възнесение Господне”, както и Одранички – “Св.св.ап.Петър и Павел”.

През Земен минава ж.п.линията София-Кюстендил-Гюешево, както и част от предвидения за изграждане коридор 8, който ще свърже Адриатика с Черно море.

В Земенската община има 18 села, всичките са свързани с удобни пътища.

Името си „Одраница“ носи от около преди 500 години. Легендата е следната: Банда турци изнасилват жена от селото. Бандата е настигната от разгневените мъже, заковани са по вековните дъбове в гората над селото, и одрани живи. Това са последните сведения за турско присъствие в селото. На същото място е издигнат манастир.

Най-вероятно обаче името на селото идва от отглеждането, отхранването и одранването на дребен и едър добитък – мерата на селото е място за одраница. В подкрепа на това твърдение е и старобългарската дума “одрина” със значение обор, която като земеделски термин означава равно място, където пладнува добитъка.

„В турските регистри село Одраница фигурира от 1576 г. Открито е късноантично селище – разкривани са масивни стени, керамика и монети. На най-високата част на местността Чешмата ясно се очертават стени на монументална сграда. Открит е и водопровод. Имало е и керамична работилница.“  Жителите на селото са необичайно сръчни и работливи. Мъжете са невероятни дърводелци и строители. Всеки от тях може да направи къща, каца, кола. За физическата им сила и издръжливост се носят легенди. Факт е, че който не може да повдигне до кръста камък с тегло от 250 килограма, не може да си намери жена. (камъка – еталон и досега е в селото) Суровият живот в планината е култивирал елементи от бойни техники без аналог. Така нареченото „Македонско махало“ води началото си от региона. Виртуозното владеене на брадва, коса, вила, тояга(гега) са в основата на тези бойни техники. Единствената религия, изповадвана от жителите на село Одраница в миналото и сега, е ортодоксалното християнство.

Една от големите забележителности на този край е манастирът  “Св. Св. ап. Петър и Павел”, който се намира на около 2-3 км. от село Одраница, което от своя страна се намира в община Земен, на около 25км. северно от град Земен. Манастирът се издига в Ерулската планина, североизточно от махала Шеварна на село Одраница.

Манастирът е възстоновен между 1-ви юли 1999г. и 30-ти май, 2000г.. От 16-ти септември 2001г. се обитава с прекъсвания от духовни лица, като от 1-ви юли 2006г. игумен на манастира и негов единствен обитател е младият и приветлив отец Ефрем, който с охота посреща гостите на манастира и им разказва за него. Манастирът представлява изключително красив и спретнат комплекс от църква, жилищна сграда и 2 параклиса. Параклисите са пищно изрисувани, а изписването на църквата все още предстои. Знае се, че сегашният Одранишки манастир е бил предшестван от манастир, който е бил възстановен през 1870г. или през 1886г. според различни източници. Иконите и иконостасът са били изработени от братята Иван (иконописец) и Марко (дърворезбар) Хаджиикономови от Банско. За съжаление сведения за първоначалния манастир липсват.

Не се предлагат храна и спане, но около манастира има подходящи места за пикници и събирания.

Отправната точка за манастира е село Одраница. Малко преди да се стигне до селото, има отбивка вляво по черен път покрай рекичка, която носи името на махала Шеварна. Над отбивката има табела с ръкописен надпис за манастира. След около 1-2км. се стига до разклон, като отново има табела за манастира. Малко след това има нов разклон, над който няма табела – пътят за манастира е този вляво. След този последен разклон има около 500 метра до манастира, но пътят рязко се влошава и трудно се минава с лека кола.