С името „Софийска Света гора” се обозначават група манастири, които са възникнали през Българското средновековие и са съставлявали една духовна общност под общо управление. Тези манастири са разположени в полите на Витоша, Люлин, Руй планина, Плана, Лозенска планина, както и по южните склонове на Стара планина, Драгоманските възвишения, из Софийското и Ихтиманското полета. По време на Второто българско царство цар Иван Александър издигнал около София (Средец) четиринадесет манастира. Изследователите не са единодушни по въпроса колко и кои са били манастирите, образуващи комплекса, и включват различни обители в обсега й. Някои включват само 14 манастира: Драгалевския „Св. Богородица Витошка”, Кремиковския „Св. Георги”, Елешнишкия „Св. Богородица”, Курилския „Св. Иван Рилски”, Лозенския „Св. Спас”, Германския „Св. Иван Рилски”, Осеновлашкия „Седемте престола”, Дивотинския „Св. Троица”, Илиенския „Св. Илия”, Кладнишкия „Св. Никола”, Кокалянския „Св. Архангел Михаил”, Сеславския „Св. Николай Мирликийски” и Искрецкия „Св. Богородица”. Други изследователи приемат, че Софийското светогорие се е състояло от 25 манастира, като включват в него и Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий”, Подгумерския „Св. Димитър”, Железнишкия „Св. Дух”, Боянския “Св. Пантелеймон”, бистришките манастири “Св. Петка” и “Св. Петър”, Владайския “Св. Петка”, Урвишкия „Св. Никола Летни”, Лозенския „Св. ап. Петър и Павел”, Алинския „Св. Спас“. Някои съвременни изследователи дори включват в „Мала Света гора” всички манастири, разположени на територията на София град, Софийска област и Пернишка област.
Начело на монашеското обединение е стоял главен манастир, наречен лавра. До падането на България под османско владичество това бил Бистришкият манастир „Св. Георги”, а през ХV в. мястото му заема Драгалевската обител „Св. Богородица Витошка”. Манастирите са строени по подобие и повтаряли устава и структурата на Атонската монашеска република. Този пръстен от тясно свързани помежду си манастири се оформя в продължение на няколко века. Някои от тях се появяват още в годините на Първата българска държава, като бележат най-голямо развитие и духовен разцвет през XIV в.
Днес в Софийска област има 66 православни манастира, от които 44 са функциониращи.
Маршрутът за поклоннически и културен туризъм „Софийска Света гора“ се основава на възраждането на поклонническия път, свързващ духовните обители в околностите на София. Проектът за маршрута е по инициатива на фондация Credo Bonum в партньорство със Столична община. Той цели да съживи интереса към тези уникални паметници, да насърчи по-отговорно отношение към природата и историческото наследство чрез създаване на подходящи условия за културен туризъм. Основните дейности са свързани с подобряването и развитието на алтернативните пътища между църквите и манастирите в Софийската Света гора – пешеходни и велопътеки, – познати най-вече на малцина от запалените поклонници или любители на активната почивка. Част от стъпките по популяризирането на тези маршрути са поставянето на указателни табели, маркировка, публикуване на информационни материали, създаване и поддържане на уебсайт.
За повече информация: www.svetagorasofia.bg