Expo World

Целият свят в едно изложение

Финансовото планиране се заражда

Резултати от анкета за личното финансово планиране
на финансовия портал Moitepari.bg

През октомври 2013 г. финансов портал Moitepari.bg проведе онлайн проучване (анкета) по въпроси от личното финансово планиране. Целта на изследването е да се установи доколко финансовото планиране е познато и застъпено сред анкетираните и кои са проблемните области, на които трябва да се отдаде повече внимание.

Извадката обхваща 1144 абоната на портала, като анкетираните са предимно жени (55% от отговорилите). Участниците в анкетата са във възрастовия диапазон 35-55 години (58% от анкетираните). Семейното им положение е семейни (47%) или живеещи на семейни начала (19.5%) с 1 дете (29%) или без деца (26%).

 

Финансов статус

От проведеното проучване става видно, че анкетираните са самостоятелни, работещи хора, които реализират и разчитат на собствен доход. Това са посочили 41% от анкетираните. Разбираем е високият процент на далите отговор, че разполагат с доход от двама работещи в семейството. 35% попадат именно в тази група – семейства с деца. Семейните, разчитащи на доход от двама работещи, но без деца заемат трето място с 12%.

22% на въпрос как оценяват доходите си, посочват, че са напълно доволни от тях. Голям е, обаче процентът на тези, които не са съвсем доволни или категорично недоволни от доходите си. Сумарно далите такъв отговор съставляват 50% от отговорите. Почти поравно са разпределени очакванията на анкетираните за тяхното финансово бъдеще. 35% са обнадеждени и считат, че финансовото им състояние ще се подобрява, докато 37% са скептично настроени. Те или не могат да преценят на този етап (22%), или не очакват подобрение в бъдеще (15%).

Средномесечният доход на анкетираните е ясно позициониран в 2 диапазона – от 500 до 1000 лв. (24%) и от 1000 до 1500 лв. (20%).

 

Собствено жилище или наем

Традиционният стремеж на българина към притежание на собствено жилище се потвърждава и от проведеното проучване. На въпрос дали притежават собствено жилище, 49% отговарят положително. 20% са тези, които притежават жилище, което изплащат с кредит. Вариантът за ползване на жилище под наем са предпочели 12% от анкетираните.

2/3 от притежаващите жилище с кредит оценяват стойността на имота си по-високо от размера на кредита, който изплащат (14% от анкетираните). 1/3  са на обратната теза (7% от всички анкетирани).

 

Разходи

Интерес буди управлението на разходите на домакинствата. От проучването става ясно, че през последните 12 месеца, задълженията на домакинствата остават без промяна. Това посочват 40% от анкетираните на въпроса как се движат месечните им задължения през последната година. Задържането на разходите може да бъде тълкувано двояко. То може да бъде считано като положителна тенденция от гледна точка ограничаване на максималните разходи. От друга страна, може да се разглежда и като негативна тенденция, изразена в невъзможност разходите да бъдат снижени. Известна подкрепа на това допускане виждаме при 36% от анкетираните. Те посочват, че през последните 12 месеца разходите им нарастват.

 

Кредити

51% от анкетираните ползват потребителски кредит. На въпрос какъв е размерът на потребителския кредит, който ползват, 9% от анкетираните отговарят, че той е в границите от 10 000 до 20 000 лв., а 7% посочват границата 5 000 – 10 000. Същият процент посочват диапазона 20 000 – 50 000 лв. Прави впечатление, че ползващите кредити до 5 000 лв. са толкова, колкото и ползващите по-големи суми. До 5 000 лв. са посочили 25% от анкетираните, а по-големи от тази сума – 26%. Диференциацията по този критерий можем да отдадем на 2 причини – от една страна за покриване на текущо възникнали нужди, от друга страна допълване на необходимите средства за покупка на жилище. Това не е необичайна практика и е добре приета от хората, които разполагат със спестявания и сумата, която не им достига е достатъчно малка, за да бъде осигурена от потребителски кредит.

Като набиращ популярност продукт, кредитната карта е позната и използвана от анкетираните. 43% от тях ползват такъв продукт. На въпрос какъв е размерът на техните разходи, 10% от анкетираните посочват 1 000 – 3 000 лв. (23% от всички ползващи кредитни карти).  По 7% от анкетираните са тези, които посочват разходи под 100 лв. и от 750 до 1 000 лв. Така най-голяма част от далите отговор на този въпрос формират група със задължения в диапазона 750 – 3 000 лв. (24% от всички анкетирани и 56% от всички ползващи кредитна карта). Макар кредитната карта да придобива все по-голяма популярност, все още е голям процентът на хората неползващи такъв продукт. В отговор на въпроса за размера на разходите им по кредитни карти, 52% всъщност посочват, че не ползват и не притежават такъв продукт.

Още по-голям е процентът на неползващите бързи кредити. На въпрос какви са разходите им по бързи кредити, 77% посочват, че нямат такива разходи, тъй като не ползват такъв продукт. Ползващите от своя страна са почти равномерно разпределени и разходите по такъв продукт варират във всички размери – от 100 до 1 000 лв., дори и до над 1000 лв. Въпреки това, най-голям е делът на отговорилите, че задълженията им по бързи кредити надвишават 1 000 лв. (6% от анкетираните и 40% от всички ползващи бърз кредит).

Любопитен резултат от проведеното проучване е, че при наличие на повече от едно задължение по бързи или потребителски кредити, както и кредитни карти, анкетираните не възнамеряват да предприемат мерки за обединяване и намаляване на тези задължения. 63% от анкетираните нямат план в тази посока, а под 20% имат разработена стратегия с конкретни цели и стъпки.

 

Доходи и спестявания

Ползването на кредитни продукти изискват финансова дисциплина, планиране на доходите и разходите по начин, който да осигурява редовно погасяване на вноските и в същото време нормален живот на кредитополучателя. В тази посока проучването показва обнадеждаващи резултати сочещи добра финансова култура в това направление. На въпрос за допуснати закъснения на плащания по кредит 56% от анкетираните посочват, че нямат такива. 19% е делът на допусналите закъснение до 1 месец, което на практика означава, че дадените кредити все още се класифицират като редовни. С проблемни кредити (със закъснения 2 и повече месеца) са 15% от запитаните.

Един от най-важните аспекти на финансовото планиране е управлението на свободните средства (инвестиции, спестявания, формиране на „авариен” фонд, подсигуряване на годините в пенсия). Проучването показва, че анкетираните предимно не обръщат внимание на управлението на парите си по този начин. Те най-често спестяват за непредвидени разходи (фонд „Авариен”). 40% от запитаните дават такъв отговор. Тази нагласа е обяснима поради факт, който е добре известен, а именно несигурността за бъдещия ден и опасенията за бъдещото финансово състояние.

Най-малък е процентът от анкетираните, които имат спестявания за първоначална вноска за жилище (7%). 57% от анкетираните заявяват, че нямат такава. От това не следва да правим, обаче заключение, че интересът към такъв вид спестявания е нисък. Причината е, че част от анкетираните не планират покупка на жилище, което елиминира нуждата от такива спестявания, а друга част не разполагат с възможности за спестяване по обективни причини, въпреки че желаят да закупят жилище. На второ място по непопулярност, може би отново по икономически причини, е спестяването за по-крупни покупки. 54% от анкетираните предпочитат да не спестяват за такива цели.

 

Пенсиониране

Заделяне на средства при пенсиониране е следващото направление, което не е приоритет за анкетираните. Едва 18% от тях спестяват допълнително (доброволно) за времето, когато няма да са трудово активни. Все още липсва културата да се мисли за времето, когато разполагаемият доход няма да е същият както в активните трудови години. Отчисленията от получаваната заплата за пенсия, както и вноските към фондовете за ЗДПО се приемат такива, каквито са и варианти за увеличаване на тези средства не се търсят активно. Като резултат от тази нагласа е това, че 50% от анкетираните не спестяват за по-добра пенсия. Към факторите добавяме и малките възможности на немалка част от населението да спестява за каквито и да е цели, вкл. и за пенсия. В допълнение 71% от анкетираните на въпрос дали са изчислявали примерната си пенсия, отговарят отрицателно.

Отговорите на въпроса дали анкетираните знаят в кой пенсионен фонд са задължително осигурени, показват че всеки четвърти е дал отрицателен отговор (26%). 56% от знаещите кой е техният фонд концентрират партидите си в основно 2 от фондовете.

 

Планиране на спестявания и инвестиции

Поведението на анкетираните по отношение спестяване на средства за различни цели пряко резултира и върху стратегиите им за реализиране на тези спестявания. Анкетираните нямат разработен план или график за това колко, къде и с каква честота да спестяват. Данните са категорични – почти 50% от анкетираните нямат конкретен план колко често, по колко и къде да спестяват. Извън плановете остава и специалното заделяне на средства за пенсиониране, за образование на децата или за медицински разходи. Планирането на тези пера не са сред приоритетите на анкетираните. Единствено в по-голяма степен анкетираните вземат мерки и съставят план в случаите, когато трябва да осигурят средства за непредвидени разходи. 29% от тях имат разработен план за постигането на тази цел.

Липсата на конкретен план и предварително разработена визия как да се набавят средства за различни ситуации може да се отдаде на липсата на възможности за спестяване и това да не налага планирането им. Основание за подобно твърдение ни дава това, че в случай на нужда за колко време биха били достатъчни спестяванията на анкетираните, 33% посочват, че такива всъщност нямат. На другия полюс се намират 20% от анкетираните. Те считат, че техните спестявания биха ги обезпечили финансово за поне 10 месеца, ако се наложи. Като възможности за спестяване анкетираните използват най-популярните алтернативи – депозити (35% от анкетираните), допълнително доброволно пенсионно осигуряване (19%), спестовен влог (18%) и инвестиция в имот (17%). Данните са показателни за неголемите възможности на българина да отделя средства за спестявания, поради което и не се възползва широко от възможностите. Когато, обаче има възможност за това, избира посочените вече алтернативи. Потвърждение на това са отговорите на въпрос какъв процент от доходите си анкетираните могат да инвестират/спестяват. 39% от отговорилите заявяват, че този процент е 0, т.е. те нито спестяват, нито инвестират. Тези, които разполагат с възможности обичайно заделят 10-15% от доходите си (14% от анкетираните) за спестявания и инвестиции. Друга отчетлива група е тази на дребните спестители/инвеститори. Те съставляват 11% от далите отговор на въпроса и заделят 1-2% от доходите си за спестовни и/или инвестиционни цели.

 

Застраховки

Застраховането е още един компонент от финансовото планиране не намира подобяващо място във финансовите планове на анкетираните. Сключването на застраховки срещу различни рискове по-скоро не е сред приоритетите на запитаните, въпреки ползите, които могат да донесат и да предотвратят бъдещи разходи, ако се наложат такива. Анализирайки данните се потвърждава познато впечатление, а именно, че българинът се страхува повече за своето имущество и не толкова за собствения си живот и здраве. 28% от анкетираните, на въпроса каква застраховка имат, посочват автомобилна „Каско”, 26% – здравна, а 25% – застраховка на имота. Най-непопулярна сред застраховките е тази, обвързана с инвестиционен фонд, която поне теоретично би следвало да осигурява освен защита от рискове, и определена доходност. Въпреки това само 5% са се възползвали от такава.

 

Съставяне на финансов план

Макар средствата в домакинствата понякога да са ограничени, те разработват бюджет, с който да управляват разходите си. Въпреки, че този бюджет обикновено съществува в неписмена форма, трябва все пак да се даде положителна оценка, че разчети в домакинството се правят. Така постъпват 46% от анкетираните запитани за наличието на личен и/или семеен бюджет. Липсата на финансово планиране под тази форма демонстрират 31% от анкетираните. На писмени разчети разчитат 15% от анкетираните.

Спестяващите, независимо в какъв размер, показват колеблива увереност в своите действия. Запитани доколко са уверени в най-добрия избор, който са направили, 25% са умерено уверени. Те не считат, че са направили най-добрия избор, но и не са недоволни от него. 22%, обаче посочват, че не са сигурни в това, дали направения от тях избор е най-удачния.

Песимистични са отговорите на въпроса дали семейството планира следващите 12 месеца да състави финансов план, който да включва освен бюджета, а и план за спестявания, инвестиции, управление на кредити и т.н. 55% не възнамеряват да предприемат такива стъпки. 15% са тези, които изразяват готовност да предприемат стъпки за разработване на финансов план. Също толкова са и тези, които вече имат разработен. Всички тези факти от своя страна показват необходимостта от внимание, което трябва да се отдели на този аспект от живота на всеки от нас.

 

Желание за повишаване на знанията

Най-голям интерес анкетираните проявяват към повишаване на образоваността по отношение на това на какво да се обръща внимание при подписване на договор с банка или друга финансова институция. Такава нужда изпитват 65% от анкетираните. Други проблемни области, в които анкетираните считат, че трябва да се повиши информираността са:

–          Какви са законовите ми права като потребител и какво да правя, когато смятам, че те са нарушени? 61% от анкетираните биха желали тази тема да бъде включена в обучение по финансово планиране;

–          Какво да правя, за да не затъвам в дългове, когато ползвам кредити? 55% от анкетираните желаят тази тема също да бъде част от обучение по финансово планиране;

–          От къде да почерпя и как да интерпретирам информацията за подходящите за мен финансови продукти и услуги? Как да различавам рекламата от обективната информация? За 53% това би било сред най-интересните теми при едно обучение по финансово планиране.

За да получат необходимата информация, който представлява интерес по въпроси свързани с финансовото планиране, анкетираните предпочитат 3 ясно оформени източника:

–          Интернет – 33% от анкетираните;

–          Съвети от консултанти, занимаващи се с тези услуги – 17%;

–          Препоръка от независими финансови консултанти или брокери – 15%.

 

Анализираните данни сочат, че финансовото планиране е в своя стадий на възникване. Засега повече внимание се обръща на кредитите и управлението на разходите. Въпроси свързани с планирането на инвестиции и спестявания, разработването на семеен бюджет, търсене на алтернативи за по-добър доход за годините в пенсия, подсигуряване на живота и здравето със застраховка и др. остават на по-заден план. На тези моменти все още не се обръща достатъчно внимание, а някои от тях дори не присъстват като компонент в ежедневието на анкетираните.

Резултатите от анкетата са показателни, че е налице нужда от популяризиране на финансовото планиране като начин на мислене и приложението му в личния живот на всеки човек. Това предразполага много работа в тази посока, но пък тя е залог за по-добро финансово състояние и по-добър стандарт на живот на всеки от нас.

____________________________

Забележка: Сумата от процентите при някои от диаграмите може да се различава от 100% в зависимост от броя отговори дадени от един анкетиран.