Тракийското светилище Беглик Таш се намира в най-високата част на нос Беглик Таш (128 м надм. височина) край Приморско. Представлява неповторим ансамбъл от времето, когато човек се е прекланял пред природата, а митовете и легендите са били част от ежедневието му. Връща ни назад към бронзовата епоха на 13 век преди Христа. Посветено е на свещения брак между богинята майка и Бога Слънце. Свързва се с култа към Плодородието.

Входът на светилището е от югозапад. По скална пътека се стига до каменно „брачно ложе”. Два жертвени камъка ограждат ложето. В тях има издълбани дълбоки вани, свързани с улеи за преливане на ритуалните течности: вино, мляко, зехтин, дъждовна вода. Следва каменен трон, от който тръгват изсечени дълбоки улеи и кръстосващи се линии, събиращи се в голяма четириъгълна „шарапана”. Източната част на кръга се заема от три „менхири” (големи заоблени камъни). На върха на най-високия от тях е изсечена „божествена стъпка” с дължина 0,6 и ширина 0,34 м. Същата „божествена стъпка” откриваме в срещуположната южна точка, в подножието на скалната тераса. Божествените стъпки маркират най-вътрешното свещено пространство, определено само за посветените да участват в мистериите.

Досега централната площадка на светилището е най-добре проучена. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са разположени в кръг с диаметър 56 м скални елементи, които са служили за извършване на ритуали. Те са запазили естествения си характер, но са преместени и дооформени от човешка ръка с характерни сакрални символи и знаци.

Зад тях се виждат астрономически часовник, направен от 16 плоски кръгли камъни и огромен долмен, представящ „свещената пещера”, където Богинята-майка ражда сина си Бога-слънце, и „лабиринта” – пътя на изпитанието.

При археологическите разкопки са намерени глинени съдове, каменни оръдия на труда и оръжия, кремъци, монети и др., които показват, че то е създадено в средата на ІІ хил. преди Христа и е разрушено в началото на ІV в. след Христа. Липсата на по-късно строителство върху него е запазила уникалните сакрални елементи в техния първоначален вид.

Светилището Беклик таш било главното светилище на тракийското племе скирмиани – най-древните металурзи в Тракия. Те населявали крайбрежните хълмове на Странджа и техният владетел бил и върховен жрец, а резиденцията му била изградена високо над реката на известната скала, наричана Лъвската скала на 3 км западно от Беклик таш.

Пътят между тях бележи свещенното пространство, в което се намират комплекси от трайкийски могили, долмении малки скални светилища. Това богатство на древни паметници дава повод Приморската планина на десния бряг на р.Ропотамо да бъде наречена Свещената планина на траките-металурзи.