Expo World

Целият свят в едно изложение

Баткунският манастир – кътче от рая

Частица от светия кръст ще бъде донесена от Пловдивския митрополит на 29 юни, храмовият празник на светата обител

Има ли рай, как изглежда, тези въпроси си е задавал всеки от нас. Вперил очи във всепоглъщащата небесна шир. Наскоро посетих едно невероятно място от нашата земя – Баткунският манастир. На 12 км от Пазарджик, почти до село Паталеница, пред очите на човек се разкриват зелени поляни, красиви дървета, пъстри цветя. Въздухът е кристален, не случайно тук болните от астма се чувстват много, много добре. Такова спокойствие обзема душата, ще ти се никога да не отпрашваш към големия град. 

Баткунският манастир  “Свети  пърнвовърховни апостоли Петър и Павел” се намира в северните склонове на рида Каркадия от Баташката планина, в полите на Западните Родопи.

Старинната каменна църква е малка, стените са облицовани с бигор. Мирише на тамян. В предверието  й се съхраняват ценни икони като  Апостолски събор, свети Георги на кон, свети Харалампий.  

 

Манастирът е много стар, от ХІ-ХІІ в. Станал е свидетел на помохамеданчване на българското население  в Родопите. През 1657 г. бил опожарен и разрушен. По-късно добри хора възстановили манастира, но през 1774 г. оттам минали кърджалиите…

Манастирът възкръсва през ХVІІІ в. с  килийно училище. Във втората половина на ХІХ в., няколко години преди Априлското въстание, местните хора съграждат каменната църква. Преди Освобождението е давал подслон на много хайдушки войводи – Тодор Банчев, Бейко Гощанов и други. Васил Левски също е бил в манастира. Според легендата самият пазарджишки управител Али бей също посещавал манастира, в него  намерил изцерение от болестите си. В годините на социализма една от сградите на манастира била преустроена в клиника за душевно болни.

 

Днес светата обител е действащ мъжки манастир. Към братството му се числят архимандрит Яков и монах Йоаким.

На 29 юни е храмовият празник на светата обител. На този ден Негово високопреосвщенство Пловдивският митрополит Николай ще донесе частица от светия кръст, на който е разпънат Господ Иисус Христос. Пловдивският митрополит ще отслужи божествена литургия. Богомолци от цялата страна идват в храма да се помолят за здраве. След това присядат под старата манастирска лоза. Тя е на повече от 500 години, най-старата на Балканите. Историята на старата лоза се губи далеч в древността. Игуменът на манастира архимандрит Василий Петров, работил и живял тук повече от 30 години разказва, че лозари чрез задълбочени изследвания установили, че лозата е на възраст над 500 години. Размерите на тази столетница били необикновени. Характерна била дебелината на дебелината на стеблото. То имало обиколка 1.10метра. Преди много години короната й е била около 70-80 пъти по-голяма, отколкото е сега и покривала целия двор на манастира. През 1978 година силна буря счупила скелето и съборила лозата на земята. Откъртен бил и най-големият й плодоносен клон.

Сега в дънера на старата лоза са се развили две нови стъбла, които в момента плодоносят. Лозата ражда черно на цвят грозде, с твърди зърна, използвани предимно за вино. Петвековницата е обявена за природна забележшителност и се охранява от държавата.