Expo World

Целият свят в едно изложение

Мелник – най-малкият град с най-дълбоки спомени

Тукашното вино е текло от гайди в Париж, Венеция, Барселона, Марсилия, Ливърпул

Когато бях ученичка във Френската гимназия, много обичах географията. Беше ми любим предмет. И с него – един от няколкото, кандидатствах в университета. От тогава помня, че най-малкият град в България – Мелник, има 500 жители. Наскоро обаче бях изумена от новината, че този могъщ с историята си , бурен с развитието си, после “ угаснал“ и днес миниатюрен с хората си древен град има едва…200 души население..

 

До Балканската война – 1912 г., тук живели единно, мирно, дружно и в разбирателство българи, турци, гърци и евреи. Момите и дамите от богатите търговски семейства си поръчвали тоалетите от модните журнали в Париж. Хората били много заможни. Търгували с вино! Мелнишкият рубинен еликсир се продавал в гайди в Париж, Лондон, Марсилия, Барселона, Солун, Кавала, Ливърпул. Много бил търсен в Генуа и Венеция. До 1912 г. Мелник бил голям и жизнен град – имал между 14 хил. и 25 хил. жители, 72 църкви и параклиси, 4 манастира, 1800 къщи… Бил търговски център, разположен на международен път.

 

БУРЕН ЖИВОТ, ЕВРОПЕЙСКИ НРАВИ

 

Един от безмълвните свидетели на кипящия живот е най-голямата запазена възрожденска къща в Европа – Кордопуловата.  Домът-крепост на винения търговец Манол Кордопулов е построена през 1854 г. с 300 кв.м жилищна площ. С 24 прозореца в най-голямата – гостната стая, която слънцето огрявало цял ден. С таван, изографисан от Дебърските майстори. С вграден гардероб с изографисана мелнишка лоза. Дневната стая пък е със сауна. Тайникът е вдясно от нея. Направен е специално за Яне Сандански – близкия сърдечен приятел на богатия собственик Манол Кордопулов. Тайникът води горе, на лятната тераса, откъдето Янето е бягал в гората. 

Турците обсаждали този дом много често. Търсели бунтовника Сандански. Но без резултат. 

 КОРДОПУЛОВАТА КЪЩА има спалня с оригинална камина тип барок. Прозорците са с витражи. Затворена зимна градина с ниши, където се палели огньове, за да се запазят доставените отвън, от чужбина топлолюбиви растения. По стръмни стълби се излиза в лятна градина със слънчев часовник.  Геранът – дълбок 57 метра, е водохранилището на този дом. А срещу входа му – до залата за танци, до миндера, където се настанявал оркестъра, е изписано непреходното завещание към поколенията. 

“ Да живееш – значи да се бориш.

Робът – за свобода, свободният – за съвършенство.“

 

                                                         Яне Сандански

 МАНОЛ КОРДОПУЛОВ е последният от рода Кордопулови. Той няма деца. Има сродници в Гърция. Уникалният му дом го наследяват неговите слуги Цинцарови – Агница и Георги. Той – бъчвар, тя – икономка. Техни наследници – племенници, са наследниците днес. Казват се Паспалеви. Кордопуловата къща сега е частен музей. Някои я наричат дори Цинцаровата къща.

 УЗУНОВАТА КЪЩА е до конака, бившия затвор.

 

БОЛЯРСКАТА КЪЩА е с часовникова кула от 13 век. Тук е резидирал Алекси Слав. Оставена е безстопанствена цели 13 века. Устояла е дори на земетресението от 1904 година. Има идея за нейната реставрация. 

 

СТАРОТО ЧИТАЛИЩЕ  е разрушено.

 

ЖЕНСКИЯТ МАНАСТИР се нарича сега “ Света Зона“. Построен е изцяло със средства и по поръка на Алекси Слав. През 1912 г. е разрушен.  Днес има само новопостроен параклис в двора. И там всяка година на 31 август жителите и гостите на Мелник честват празника на града. 

 МЕЛНИК Е ОЩЕ ОТ ПЪРВИ ВЕК ПРЕДИ НОВАТА ЕРА

 Създаден е от тракийското племе медите. После идват славяните. От тогава е името на града – сипеи, пясък, варовик, глина. Църквата “ Св. св. Петър и Павел“е запазена, но не е действаща. Чаршията с чинарите я има и сега. 

 

ПАШОВАТА КЪЩА  е бивш исторически музей. Вече се руши.

 

РИМСКИЯТ  МОСТ над р. МЕЛНИШКА Е ЗАПАЗЕН ДО ДНЕС.

 

Три са основните причини Мелник да е най-малкият град в България. Първата са войните от 1912-1913 г. Тогава започва упадъкът на Мелник. Втората – международният път е минавал от тук. Но се е преместил по на юг, към Свети Врач( днешен град Сандански). И хората се местят да живеят  покрай пътя, където има търговия и комуникации.Третият проблем – с може би най-силно влияние върху замирането на ролята на Мелник, е болестта по лозите филоксера. Тя вилнее през 1920 – 1922 г. Унищожава лозята, поминъка, виното. Легендите разказват, че основният виновник за тази ликвидация е един англичанин. Той много завиждал на българите за приказното вино от Мелник.  Разказвал обаче, че много харесва мелнишкото вино и иска да изгради лозя у нас, за да прави този еликсир. За износ в Лондон. Ходил с бастун и почуквал от врата на врата на хорските къщи. Искал срещи, за да му разказват за тайните на лозарството и винарството. Където потропал, лозята загивали. Оказало се, че разнасял заразата. Така разпространил филоксерата. В Мелник загубили лозя, вино, търговия…Над две трети от населението се изселило да живее край Сандански, по поречието на Струма. От всичките 1800 къщи запазени днес са 160! От 4 манастира нито един не е действащ! Но 3 църкви са действащи.

 

СВ. АНТОНИЙ Е ВТОРАТА В ЕВРОПА СЛЕД ПАДУА

 

Втората църква на Стария континент с патрон Св. Антоний – първата е в Падуа, Италия, е в Мелник. На пода на църквата е печатът на Цариградската патриаршия. Двуглавият орел! Според предания печатът се слага там, където има силна енергия , силно излъчване. Някои казват, че е масонски знак. На тавана са изографисани птици. Встрани – райската градина. Църквата прилича на Ноевия ковчег – тя е с наклонени стени навън. Горе са били жените, долу – мъжете. Строена е през 1765 г. , За да се молят тук душевно болните. Търсели са изцеление. Има запазен ствол с вериги, с които са оковавали и омиротворявали по-буйните.

„Св. Антоний“ е  единствената на Балканите с този патрон. Другата е в Падуа – Италия. Поклонници казват, че има и трета – в гр. Черногов, на границата на Русия с Беларус. Но дали е така?

 

Възходът на Мелник започва през 13 век . В града имало 12 църкви, сега са 5, а само 2 са действащи. Фотоизложба „Старият  Мелник“ в старата църква „Въведение Богородично “ показва запазените стенописи.Упадъкът на града започва през 1912 г. Тогава турците тръгват да колят и бесят в Междусъюзническата война. Фотосите – от края на 19 и началото на 20 век , са 27. Тук има доказателства, че името на града е славянско. Мелник е стигал до пясъчниците, до сипеите. Имал е малки калдаръмени улички. Най-голямата улица е в центъра.Пак в центъра е изкопана изкуствена река, за да събира водите от сипеите. 

Отсреща, на високото е хълмът “ Св. Никола“. Тук е разположена крепостта на Алекси Слав. Манастирът „Света Зона“ е кацнал на хълма. От там старият Мелник  гледа към поколенията. С мъдростта си и с уроците. За поколенията.  

Моника Тончева