Expo World

Целият свят в едно изложение

Може ли биткойнът да е съхранител на стойност

Дигитални валути издавани от централните банки

Дигитализацията постепенно обхваща всички аспекти от живота ни. Затова не е и странно развитието на блокчейн-крипто сектора. Централните банки заявяват интерес към въвеждане на дигитални валути, криптовалутите и в частност биткойнът започва да се приема като съхранител на стойност, набира скорост и DeFi сектора (децентрализирани финанси).

Биткойн – съхранител на стойност

Наблюдава се тренд на покачване на интереса на „стандартния“ финансов свят към биткойна и разпознаването му като съхранител на стойност. Това до голяма степен е обусловено от увеличението на паричната маса в обръщение и от там идващото с това намаляване на покупателната способност на паричната единица.

През 2020 г. биткойн започна с цена от $7195. По време на корона кризата достигна нива от $4000 за кратко. От там насетне има само ръст с кратки 20% корекции.

Подобен тип ръст не е издръжлив без да има по-дълбоки корекции (40%) и временно охлаждане на цените.

Ако тези темпове се запазят още няколко месеца, ще се навлезе в територия на балон, която може да наложи нужда от по-голямо охлаждане (60-80% надолу) преди да продължи отново нагоре.

Това се обуславя от цикличността в цената, характерна за инвестициите. Всеки интерес обикновено приключва с надценяване (балон получаващ се при нереално завишена цена) и отново последваща корекция на цената.

Истината е, че цената не нараства само спекулативно, но и фундамента за употреба се покачва адски много през изминалата година.

Заради печатането и раздаването на пари, като основен начин за стимулиране на икономиката, в резултат на „корона кризата“, биткойн става по-разпознаваем съхранител на стойност.

Тази потребност от актив, който не може да бъде обезценен и е суверенна лична собственост бива оценена и призната от все повече хора, компании и фондове. Някой от най-големите частни инвеститори известни в публичното пространство обявиха, че вече притежават от криптовалутата или възнамеряват да закупят единици (като  Stanley Druckenmiller, Paul Tudor Jones, Марк Фабер и др.).

Дигитални валути издавани от централните банки

Към момента няма действаща дигитална валута от централна банка (CBDC – Central Bank Digital Currency), но има заявен интерес от почти всички големи и значими централни банки. САЩ разглеждат тази възможност, според Европейската централна банка е време да има публична дискусия по-темата и да се обърне внимание на обществото какво иска. Китай са най-напреднали в тази посока, като има данни, че вече се тества мрежата, която е базирана на блокчейн и тази година се очаква да стартират.

Интересен е момента защо се обмислят и разработват тези проекти. Една от причините може би е световният тренд към дигитализация и налагащата се от това промяна на сега действащия модел. Безспорно принос има и проекта Libra на Facebook. Който показа на централните банки, че ако не помислят в тази насока, и изостанат технологично, някоя частна компания може да изземе голяма част от функциите им.

Предимствата на едно такова разплащане разбира се основно се коренят в ефективността му, моментно, работещо 24 часа, без почивен ден, потенциално междуконтинентално и т.н.

Но безспорно има и много рискове. Една от основните функции на парите е съхранение на стойност и когато една дигитална валута е изцяло под контрола на една централна банка, ние нямаме никаква гаранция, че ще успее да съхрани стойността си, т.к. и сега над 95 % от паричната маса е дигитална вече и е под контрола на същите тези централни банки.

Друг проблем може да се окаже и сигурността.

Като цяло поне към момента държавите на са известни с това, че са много добри в технологичните си проекти. А създаването една дигитална валута е един много сложен технологичен процес свързан с безопасност, криптография, да се избегнат хакове и бъгове и експлоатация в мрежата.

Друго рискове следствие което може да се появи е да се застрашат търговките банки и страните със слаби валути. Ако хората имат възможност да притежават например дигитален лев и с него да се разплащат, ще отпадне нуждата от разплащателна сметка и така при изтеглянето на средства може да доведе до ликвидни проблеми при търговките банки. Или да се застраши лева, като парична единица, и да бъде изместен от долар, което  пък ще доведе до проблеми за БНБ.

Децентрализирани финанси (DeFi)

Децентрализираните финанси (ДеФи) са платформи базирани основно на етериум мрежата. През миналото лятото се видя 10 кратно покачване на парите в ДеФи платформите, като децентрализираните борси се наредиха сред челните места в света по обем търговия. Дигиталните активи създавани върху Етериум – крипто долари, евро, злато започнаха да стават заместител на реалните такива. Вече се появяват дори акции, а постепенно очакванията са и всичко което го има в реалния финансов свят да се премества и върху Етериум или друга подобна платформа.

Какво може да се прави в тези платформи?

Mоже да се депозира някакъв вид криптовалута, може да се вземе заем, може да се обмени една криптовалута за друга и да се експериментира със синтетични активи които следят цената на други активи от реалния свят.

Повече за света на блокчейн-крипто  сектора може да видите във видеото.

 

Екип на MoitePari.bg