В последния ден от януари в сръбския град Пирот цари особено оживление.  Тази година и времето сякаш беше на страната както на организаторите на фестивала “”Пеглана колбасица”, така и на многобройните посетители, дошли тук от различни  крайща на страната, а и от съседните, за да  похапнат от прочутата луканка.  Над 170 български автобуса, много коли  се изсипаха в съботния ден в градчето на Нишава.

 

Навсякъде се разнасяха вкусни миризми, на баница, на мекици, на скара, прочутата скара.  На сергии около фестивала имаше и дюлева ракия, също местен специалитет за най-нетърпеливите, които на място опитваха от питието. За тонус и блясък в очите.

Тук всеки намира по нещо за себе си – сувенири, мед, памук на клечка, домашно плетени чорапи, айран, боза, ракия, вино,боб, леща, лютеница,  домашни сладка, разбира се, оргинални магнитчета с  най-различни  послания. И те за спомен от веселия празничен ден.

Заведенията в града се пукаха по шевовете. Освен местните, които в почивния ден бяха седнали на хапване, пийване и музика, многобройните гости на градчето също с удоволствие похапваха вешавица,  плескавици, суджуци, кебапчета, всичко обилно полято с местна лозова или дюлева ракия. На празник, като на празник. Купонът е в разгара си.

Фестивалът се провежда в Пирот  тази година за пети път. Прави се в последния съботен и неделен ден от месец януари.

Твърди се, че пегланата колбасица прави  мъжете по-силни, а жените по-игриви. Причината била в  изкусно подбраните подправки и чистото месо, от които се прави луканката. Тук на шега я наричат   „сръбската виагра” заради невероятния вкус. Високото качество и е спечелило признанието на най-добро мезе към всички видове напитки – най-вече ракия и вино.
Говори се,  че  историята на пегланата колбасица  започва още от Османската империя, затова  в нея не е прието да се слага свинско месо. Прави се от козе, овче или телешко месо, като се подбира най-доброто без излишна тлъстина. Според ценителите, ако се консумира гореща, се усеща по-силно нейният приятно лютив вкус.Най-подходящото време за направата й е между началото на ноември и края на декември, тъй като тогава температурите са най-подходящи за производството на този местен деликатес. Те трябва да бъдат между – 5 и + 5 градуса по целзий с минимална влажност на въздуха. След като се напълни, колбасът се оформя като подкова и се оставя да съхне. Именно тук се проявява майсторството на производителите. На всеки 2-3 дни пеглана се изглажда, пресова и оформя, обикновено с помощта на стъклена бутилка, внимателно и на ръка. По този начин се отстранява излишната влага и въздушни мехурчета в сместа. От този процес тя получава и своето име, което буквално означава „изгладена”. Освен богата история и невероятен вкус, пеглана има още едно голямо предимство – в нея всичко е натурално,  не се слагат никакви консерванти и оцветители.
Ценителите на деликатеси на фестивала опитаха и други вкусотии, дело на изкусни майстори от комшийската страна.

На щандовете в Спортния дворец Kej имаше сирене, кашкавал, извара, айран, сушени чушки, какви ли не вкусотии, дело на изкусни майстори.

За доброто настроение на гостите имаше концерти, ревюта, конкурси. И много сръбска музика. Веселба, като на празник, та нали наричат фестивалите и карнавалите – петият сезон.