Почти 7 години продължи делото за трагичната смърт на починалата при лапароскопска операция Галина, която потресе цялата наша общественост и постави въпроса има ли справедливи решения за осъждане на лекари при доказана вина за смъртта на пациент.
Софийският апелативен съд с присъда № 4/02.09.2018 г, постановена по въззивно наказателно дело № 569/2017 г. призна д-р Виктор Попов от ИБНМП „Пирогов“ за виновен в това, че на 29.02.2012 г. порадинемарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил смъртта на Галина Нигохосян-Николова – престъпление по чл.123 НК, поради което го осъди на две години и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложил с изпитателен срок от три години. Осъденият д-р Попов бе лишен и от правото да упражнява лекарска професия за срок от три години.
Наскоро беше публикувано и окончателното решение на Върховният касационен съд № 220 от 18 декември 2018 г., с което остави в сила така постановената осъдителна присъда.
Ще припомним за обществото основните факти за проявената самонадеяност от д-р Попов довела до тази трагична смърт.
На 27.02.2012 г.Галина влиза в операционната зала на трета хирургия на института „Пирогов“ за рутинна операция на апандисит. Хирургът д-р Виктор Попов решава да направи операцията по ендоскопски метод, който често се нарича „безкръвен“, тъй като всички оперативни действия се извършват през тънки тръбички, вкарани през малки отвори в коремната стена.
Това наистина е съвременна и щадяща за болния техника, която позволява пациентът да напусне болницата само след ден-два, и съкращава възстановителния период до минимум. Но, като всяка сложна техника, налага високи изисквания към квалификацията на хирурга и предполага внимателно и точно изпълнение на всички манипулации.
За Галина нещата тръгнали зле от самото начало. Още при вкарването на първата тръбичка–троакар с режещ връх, д-р Попов причинява нараняване на най-големия кръвоносен съд в човешкия организъм – аортата. Случайност … но не съвсем, защото, за да си спести малко време, лекарят пренебрегнал една от основните предпазни мерки при тази манипулация – издуване на корема с инертен газ. Може би е поемал този риск много пъти, и досега е минавало без проблем, за късмет на пациентите. Но при Галина този късмет не е сработил. А при пробита аорта човешката кръв изтича за минути.
В конкретния случай не е било задължително този инцидент да завърши фатално за пациента. Все пак той не се е намирал някъде на пътя, пострадал при катастрофа, или в малко селце, където да чака линейка, а лежи в операционната зала, подготвен за операция, с поставена упойка, и при бърза и правилна намеса може да бъде спасен. Ключови са думите „бърза и адекватна, правилна намеса на оператора“.
Правилата за действие в такава ситуация изискват първо да се стабилизира състоянието на пациента, и едва след това да се възстановяват получените увреждания. Трябва веднага да се отвори коремната стена и да се спре кръвта чрез притискане на аортата в мястото на увреждането. Това трябва да стане за броени минути. След това да се извика екип от съдови хирурзи, които да зашият повредения кръвоносен съд (шиенето на кръвоносни съдове е друг занаят, много различен от коремната хирургия).
Обаче действията на д-р Попов са били насочени по-скоро към това да прикрие грешката си, отколкото да спаси пациентката. Първо се опитал да продължи операцията по ендоскопския метод и да спре кръвотечението с ендоскопските инструменти. Когато установил, че не може по този начин да овладее кръвоизлива, отворил коремната стена, но вместо да притисне аортата и да спре кръвта, той започнал да шие пробития кръвоносен съд, докато кръвта продължавала да си тече. И чак когато приключил с шиенето, тогава извикал съдовите хирурзи. Бил изминал вече цял час. За Галина всички шансове са били отдавна изпуснати. Общоизвестен е фактът, че мозъкът се уврежда непоправимо при кислороден глад, ако е с продължителност 4 до 5 минути. При Галина този критичен времеви праг за овладяване на кръвотечението е бил надхвърлен многократно именно поради забавените и неадекватни действия на оператора д-р Попов.
След приключването на операцията Галина е била настанена в Централна реанимация в много тежко състояние – хеморагичен шок с полиорганна недостатъчност. След два дни изкуствено поддържане на жизнените функции с апарати, сърцето й спряло окончателно.
Малко след трагичния случай от института „Пирогов“ наложихана общественото мнение версията, че причината за фаталния край е блокиране на техниката за лапароскопия. Тазиверсия беше отхвърлена от съда, защото веднага след операцията инструментът е бил изхвърлен от виновника за произшествието доктор Попов. Макар че по закон той е бил задлъжен да подаде сигнал за дефектно медицинско изделие до Комисията по лекарствата. Ако инструментът наистина беше дефектен, доктор Попов щеше да е заинтересован да го запази, за да може да докаже твърденията си в тази насока.
Истинската причина за тази трагедия е нарушаване на правилата за работа. Причината е престъпната самонадеяност на хирурга, който е решил, че може да импровизира при оперативните действия и правилата за извършване на лапароскопски операции не са задължителни за него.
Обществото ни отново се сблъска с една ужасна смърт, причинена от лекар, който би следвало да спасява живот. Това може да се случи на всеки, които потърси лекарска помощ. Да отиде в болницата за несъществен здравен проблем. И да излезе оттам в ковчег, ако попадне на „специалист“ катодоктор Попов. Ако не се беше случило на Галина, щеше да се случи на някой друг попаднал на този оператор.
И сега, 7 години след смъртта на Галя, млада и здрава жена на 32 години, майка на 10 месечно бебе, нека си спомним този случай и си пожелаем никога да не попадаме в лапите на самонадеяни и без достатъчно професионален опит хирурзи като д-р Попов.
Ако има нещо положително в тази трагедия, то това е отнетата възможност на д-р Попов да продължава да упражнява лекарската професия и да вреди на хората, нещо, за което Галина заплати с младостта и живота си.