Диабетът се посочва като четвърта или пета водеща причина за смъртност при високо развитите страни и е истинска епидемия в по-бедните държави. Според данни на Международната федерация за диабет 80% от болните са от страни с нисък до среден доход.
Съгласно световните медицински ръководства и правилата на добрата медицинска практика, първа стъпка в лечението на диабет обикновено са правилната диета и физическите упражнения, но рано или късно винаги възниква нужда от прилагане на медикаментозно лечение. Едно от най-добрите, използвано в развитите европейски страни, е пероралната терапия с DPP-4 инхибитори. Това лечение може значително да подобри начина на живот на болните с диабет и да ограничи съществено разходите, излизащи от националните бюджети за здраве.
Според д-р Пламен Попиванов, специалист ендокринолог от УМБАЛ „Александровска“, с подобно медикаментозно лечение се постига забавяне на естествения ход на диабета и отлагане на инсулиновата терапия, която често е по-скъпа и в същото време значително влошава качеството на живот на пациентите. При използване на новите DPP-4 инхибитори се постига благоприятно повлияване на липидните показатели и значимо понижение на систолното артериално налягане. При лечение на диабет тип 2 с новите DPP-4 инхибитори се подобрява качеството на живот на пациетите без наддаване на тегло и хипогликемия.
За България най-новите данни от 2012 година показват, че от диабет страдат 9,6% от всички българи, като 83% от болните са над 50-годишна възраст. За сравнение, болните от диабет в Словакия са 6,65%, в Полша – 10,57%, а в Германия са 8,9%.
Добрите практики в Европа показват, че от голямо значение за ограничаване на диабетната пандемия са ранната диагностика, профилактичните прегледи и ограничаване на вредните навици. От финансов аспект здравните и икономически последици от хипогликемиите включват разходи за хоспитализация, влошено качество на живот, сърдечносъдови усложнения, наддаване на тегло, повишен риск от автомобилни катастрофи, кома и смърт. Изчислено е, че разходите за лечение на тежка хипогликемия варират от 535 до 691 евро в различни западноевропейски страни (Великобритания, Испания, Германия), а разходите за лечение на тежка хипогликемия, налагаща хоспитализация – от 1 314 до 3 023 евро.
Диабетът е хронично заболяване, при което панкреасът не произвежда достатъчно инсулин и/или е нарушено действието на инсулина (инсулинова резистентност). Тези нарушения водят до повишаване на кръвната захар (хипергликемия).
При захарен диабет тип 1 клетките, продуциращи инсулин в панкреаса, са разрушени. По тази причина задстомашната жлеза продуцира малко количество или изобщо не произвежда инсулин. За да се компенсира тази липса, още от самото начало лечението на това заболяване трябва да започне с инсулин. По-малко от 10% от диабетиците са с тип 1. Захарният диабет тип 1 се развива при генетично предразположени лица, под влияние на външни фактори – стрес, инфекции, хранителни фактори. Изявява се в млада възраст – при деца и млади хора под 35 години.
При захарен диабет тип 2 е нарушено действието на инсулина (инсулинова резистентност). Количеството инсулин, произведено от панкреаса, може да е по-голямо от нормалното, но поради нарушението в действието му, преминаването на глюкозата в клетката е затруднено и тя остава в кръвта. След време и при този тип диабет се стига до намаляване на количеството на произведения инсулин. Захарен диабет тип 2, най-често срещаният тип диабет, се среща обикновено при хора над 40-годишна възраст, но в последните години се наблюдава все по-често и при по-млади хора и деца. Затлъстяването е основен рисков фактор за развитието на това заболяване. Генетичната предразположеност (наследствени фактори) също е от голямо значение.