Всяка година от 10 юли до 25 август се провежда най-старият културен фестивал в Хърватия – Летният фестивал в Дубровник. За 47 дни градските улици, площади, заведения се превръщат в сцени на открито и закрито за театър, опера, музика на живо.
Фестивалът се провежда всяка година от 1950 г. насам.
Заради своята красота и историческо минало, Дубровник се е превърнал в един от най-зашеметяващите курортни градове на Балканския полуостров – град-музей, град-крепост, град-мечта.
Заедно с Амстердам и Венеция, Дубровник е включен в списъка на ЮНЕСКО за най-красиви градовете от ренесансова Европа и пак от ЮНЕСКО е определен като „световно наследство”. Той е бил средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени, а удивителната му архитектура днес го е направила притегателен туристически център, където всеки може да се почувства блажено.
Дубровник принадлежи към историко-географската област Далмация и е главен град на една от четирите хърватски жупании – Дубровнишко-неретванската. Намира се в най-югоизточната част на Република Хърватска и в най-северозападната част на Балканския полуостров.
Дубровник е славянското име на града, дадено му от племената, населявали гористите хълмове по тези земи и произлязло от думата „дъбрава“. Малко преди те да се заселят там обаче, през VII в. един друг съседен град – Лаус, приютил бежанците от близкото селище Цавтат. Те нарекли своето убежище Рагхусиум.
Многовековната история на Дубровник е завещала по-голямата част от забележителностите на града. Площадът „Страдун“ (наричан още „Плаца“) си остава център на града, от който тръгва и винаги оживената главна улица. Някога тя е била водна пътна магистрала и пролив, отделящ островната част на града от континента. След земетресението през 1667 г., когато градът бил сринат и оцеляла само крепостната стена, проливът бил засипан и така се появил площадът. Улицата разделя Дубровник на две части – на север е планината Сърд, а на юг – скалистата издатина, на която преди векове била основана древноримската Рагуза.
В западния край на „Страдун“, в непосредствена близост до храма “Св. Спас” свежест пръска великолепният Онуфриев фонтан от ХV в., който е бил част от градската водопроводна система.
Но основната гордост на местното население и едни от най-величествените сгради в Дубровник са францисканският манастир, дворецът „Спонза“, палатата на ректорите и Катедралата с нейната съкровищница. Дворецът „Спонза“, издигнат в периода 1515 – 1521 г., представлява величествена сграда в готически и ренесансов стил. Тя някога е служила за митница, като тук са се намирали също магазините за стоки, банката, монетният двор, арсеналът и съкровищницата на републиката. Тук се събирали високообразовани хора, провеждали се научни и литературни дискусии, а днес там се пази и един от най-богатите архиви в света – над 7000 тома ръкописи и над 100 000 отделни документа за периода между ХІ и ХХ век.
Построеният през 1460 г. Правителствен дворец на Дубровник, днес е музей. Този архитектурен шедьовър е бил резиденцията на кметовете, които били избирани на всеки 4 месеца от жителите на града. (За да няма корупция.) Този пост се наричал “златното заточение”. Избраниците нямали право да напускат двореца по какъвто и да било повод без съгласието на… избирателите. Според историците именно в този вид „управление“ се крие успехът на града.
В Дубровник можете да видите още безброй интересни места. В Стария град е най-старата синагога в Европа. В източния край на площад “Лужа” пък се издига Колоната на Роланд, символизираща независимостта и свободолюбието на града-държава. Точно тук градският глашатай някога оповестявал на народа решенията на Сената, а при тържествени случаи се издигал флагът на републиката. Колоната напомня едно легендарно събитие от ІХ в. Тогава в Дубровник пристигнал със силна флота храбрият Роланд, племенник на Карл Велики, за да спаси града от сарацините. Край нея е църквата “Св. Биаджо”, който е покровител на града. Княжеският двор и църквата „Св. Влас”, построена в чест на патрона на града Св. Влахо също заслужават вниманието ви.
Дубровник е симбиоза от различни архитектурни стилове – романски, готически, ренесансов, бароков. Стръмните тесни улички обхващат като мрежа целия град и водят към старите крепостни стени и прекрасните сини води на Адриатика. Тук се преплитат две култури – византийска и венецианска, и две стихии – славянска и латинска. Градът е като исторически музей на открито, в който обаче кипи нестихващ живот. Всяка година от май до октомври туристите прииждат от всички краища на света.