Велика саможертва е Априлското въстание за Панагюрище и панагюрци. То е мечта за свобода. То отваря вратата към Освобождението. Тук българската история живее. Тук българинът е горд.
Панагюрищ е – столицата на свободата. Така се нарича и проектът за 4,8 млн. лв., финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на България, който ще завърши на 13 август 2014 г. Според ръководителя му инж. Велко Сапунджиев – кореняк панагюрец, проектът дава нова визия на културно-историческото наследство на 20-хилядния град. На 4 уникални възрожденски къщи, пострадали по време на Априлското въстание, са направени основен ремонт, реставрация и консервация. По време на Априлското въстание Панагюрище е опожарен почти до основи. Само няколко от най-хубавите къщи, свързани с организацията на бунта, като по чудо оцеляват. Днес те връщат потомците на въстаниците и гостите на града към един от най-героичните моменти от българската история. Обновените къщи – музеи са на Райна Княгиня, Дудековата, Лековата, Тутевата. Това са домовете – светини на Панагюрище. В Дудековата къща и под асмата в двора на дома на бъл гарката, извезала знамето „Свобода или смърт“, все повече млади хора от страната и чужбина вдигат сватби. Развиваме и сватбен туризъм, казва директорът на Историческия музей доц. д-р Атанас Шопов. И уточнява: Имаме направени резервации за август, до октомври.
В сърцето на въстаническия град трескавата работа по приключването на проекта не стихва. Бригади довършват пренареждането на паважа по уличните платна -предвидени са и места за придвижване на инвалиди, дооправят градинките срещу храма “ Свети Георги Победоносец“ – единственият у нас с две камбанарии, доизкусуряват цветните алеи. Нагоре, по ул. “ Райна Княгиня “ „Стената на благодарността“ грабва погледа. Разположена пред Природно-научния музей, тя е нов архитектурен елемент. Създаден е в знак на признателност към европейски общественици, подкрепили България в тежките моменти след потушаване на Априлското въстание. Сред тях са Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Иван Сергеевич Аксаков, Дмитрий Менделеев…Оригинални информационни табели улесняват гостите да стигнат до Посетителския информационен център.
Историческият музей е в сърцето на възрожденския град. По алеята към него очите се натъкват на близо 40 мраморни паметни плочи на родолюбци, книжовници, индустриалци, етнографи, въстаници, дейци а българското църковно движение. “ С преклонение и признателност към тези, които прославиха и създадоха Панагюрище и България“ – от потомците, пише в началото на възспоменателната гирлянда. Панагюрци се прекланят пред делото на Цвятко Хаджигеоргиев – създател на първия български печатен календар през 1818 г.,пред проф. Марин Дринов – родоначалник на българската историческа наука, пред съратника на Левски и Бенковски – Поп Груйо.
Посетителският информационен център напомня на Панорамата на Плевенската епопея. Само че в умален вид. В кръгла зала аудио-визуалната техника възпроизвежда пулса на българщината. Озвучени видеофилми разгръщат лентата на историята на Панагюрище. Общият филм за града – кръстопът на култура, история, занаятчийство и търговия, трае 11 минути. За това време той разказва колко свободолюбив, героичен, жертвоготовен и предприемчив е бил панагюрецът от онова време. На стената едн на овременно могат да вървят 10 филма, “ поръчани“ чрез компютъра от 10-те сектора в салона – за везания байрак, за старите къщи, за тъкачниците, предачниците, абаджийниците, папукчийниците, ковачниците, бакърджийниците и т.н. сдружения на еснафите. Те са били над 30 на брой с около 500 дюкяна. С майсторски изработените стоки панагюрци са били известни на европейските пазари.
Посетителският център е на 3 етажа. В сутерена е археологията – с каменна ютия от неолита, с тракийска и римска керамика. За музея-панорама вече разказахме – той е на централния етаж. Горе са възстановени чиновете с пясък, върху който са писали дедите ни. Там са дъските с калеми и част от 200-те тома ценни книги. Тук е и оригиналът на първия български църковен календар. Тук са показани и Панагюрската църква “ Света Богородица“ е имала право и е секла монети, които са били в обращение. Наричали се бинлетта.
ДУДЕКОВАТА КЪЩА е отсреща. Казват, че е архитектурен бисер на своята епоха. Построена е през 1853-1856 г. и впечатлява с луксозния за времето си интериор. По време на Априлското въстание в нея са се крили десетки, дори стотина жени, деца и старци. Съпротивлявали са се на турците до последно. Но са били заклани. Стените на сградата сякаш са пропити от мирис на барут, кръв и отчаяна храброст…
ТУТЕВАТА КЪЩА. Тя е родното място на подвига! В нея на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Построена през 1873-1874 г. и изографисана година по-късно от панагюреца Иван Гълъбов, тя и днес пресъздава обстановката от онзи съдбовен ден – гостната стая, в която отсядат апостолите, стаята на писарите, които преписват възванието към българския народ.
ЛЕКОВАТА КЪЩА. Тук апостолът на свободата Васил Левски е отсядал неведнъж. През 1876 г. в нея заседава и Военната комисия, избрана от Първото Българско Велико Народно събрание на Оборище. Къщата крие уникални стенописи.
КЪЩАТА – МУЗЕЙ “ РАЙНА КНЯГИНЯ“. Построена още през далената 1673 г., тя е родната стряха на Райна Попгеоргиева. Под този покрив една от иконичните фигури на Априлското въстание извезва знамето на свободата с разярения български лъв и крилатия девиз : Свобода или смърт“.
Близо 100 000 посетители от цял свят и страната годишно идват в Панагюрище. Привлича ги Панагюрското съкровище – оригиналът е у дома си само за един месец, през април. Едно от 4-те копия обаче е постоянно изложено тук. Въодушевява ги храбрата история на града. Примамва ги бизнесът – розоварната, винарната, оптичните заводи, предприятието за фини хавлии… “ Успокоява ги комфортът на хотел „Каменград“. А обслужването и храната в луксозния ресторант ги кара да се чувстват специални. Омайва ги духът, неповторимият дух на Панагюрище
Ирина АНАСТАСОВА
Панагюрище-София