Expo World

Целият свят в едно изложение

Кости – сърцето на Странджа

Селцето е рай за туристи, ловци и въдичари

Живописното селце се намира на 25 км южно от Царево, на  7 км от главния път  Малко Търново – Царево, 71 м н.в. Тук живеят 351 души. Разположено в живописната долина на река Велека, селото е заобиколено от планински хълмове, обрасли с вековни гори. Намира се в зоната на разпространение на странджанската зеленика. В миналото е било нестинарско селище.В долината на р.Велека можете да видите странджански дъб, източен бук, зеленика и други редки и уникални видове.

Наследниците на изселилите след 1913  г. от с. Кости гърци са пренесли този обряд в две Солунски села и през последните 30 години го изпълняват и там.

Крайречните лъки всяка пролет се заливат от придошлите води на р. Велека. Често при тези разливи, реката наводнява долната част на селото.

В околностите на Кости има следи от металургична дейност. На юг от него се намира голям могилен некропол, както и отделни тракийски могили. В миналото селото е една от спирките по пътя Малко Търново – Ахтопол – Василико (Царево). 

До Балканската война е населено основно с гърци. При изселването си те оставят оригинални по своята архитектура къщи – сградите са твърде просторни по размери, двуетажни, отдолу с обор, обковани с дъбови дъски, но без прозорци, а оскъдното осветление се осигурявало от покрива с помощта на “подвижна керемида”. Няколко от тях са оцелели и до днес.

Заселването на Кости с българи започва след Междусъюзническата война (1913), когато турците ги изгонват от родните места в Източна Тракия.

Към средата на 20 век теснолинейка, превозваща дървен материал до морския бряг, е свързвала Кости с Ахтопол.

В околностите на селото са пръснати много параклиси: “Св. Петка” – одърче с аязма на 1 км северно от селото; “Св. Костадин” – на около 1.5 км западно от селото; “Св. Георги” – подновен дървен параклис с аязма на 4 км южно от селото, в м. Одерето; “Св. Димитър” – 1 км западно от селото; “Св. Илия” – на около 2 км западно от селото; “Св. Богородица” – на 3 км в югоизточна посока.

На югоизток от Кости, над м. Св. Богородица, се намира най-старият бук в Странджа, на възраст около 800 г.

Селският събор е на 20 юли, в деня на Свети Илия.

Църква “Св. Св.  Кирил и Методий”

 

Най-красивата селска църква в Странджа. Наричала се е  “Св. Св. Константин и Елена” до изселването на гърците от селото. Разрушена по време на Преображенското въстание, през 1909 г. е наново възстановена и осветена. Забележителни в нея са дърворезбования иконостас, дело на един от последните странджански резбари – Пандил, и множеството реставрирани икони.

В горите на Странджа край село Кости се срещат дива свиня, благороден елен, сърна, дива котка, язовец, бялка и др. Някои от тези видове са вписани в Червената книга и са защитеи, а други са обект на лов.

Селото е рай за туристи, ловци и въдичари.

Можете да отидете на екотуризъм или да практикувате ловен туризъм.

Туристи и гости се приемат в няколко къщи за гости. Предлага се пълен пансион или само нощувка.